Живеем в 21 век. Векът, в който когато станем сутрин включваме компютрите  си и се потапяме в необятния виртуален свят.
Векът на интернет, социалните мрежи, на бързо развиващите се технологии, на небостъргачите, на скъпите коли,къщи, дрехи, храна и др. Векът, в  който властва разврата и корупцията и всичко е позволено в неограничени количества. Безразборният секс , наркотиците, алколохът , липсата на ценностна система са само част от нещата ,които определят съвременния човек.
Не е ли това един духовно мъртав, изкуствен , без липса на всякакви идеали живот?
Живот, в който не се интересуваме от значението на доброто и злото, от малките неща в живота, от детайлите, от самия живот такъв, какъвто е ,а с нетърпение очакваме да видим следващата публикация на близък човек във Фейсбук или да се повозим с новата му кола.
Един празен живот, лишен от истински човешки взаимоотношения.  Материалното напълно е изместило духовното. Векът на омразата, агресията, обидите и грубото отношение между хората.Това е като киселина , която разяжда душата на човек, независимо да ли мразиш или си мразен.
Времето, в което все по-рядко се четат книги или се пишат стойностни неща. Хората са неграмотни, умствено и духовно бедни, повърхности и ограничени.
За съжаление това е днешната действителност. Грозна, безцелна и без никакъви изгледи да се промени в положителна насока...